Липса

"Monday, July 27, 10.48 a.m.
Все още съм щастлива, ужасно щастлива.Отдавна не е било така.
А...изпуснах нещо.
*връща лентата три дена назад*

Friday, July 24, 19.00. p.m.
На гарата съм.
Всички от форума се прибраха по-рано днес и няма какво да правя до десет и половина..
Ужасно съм изнервена.
Дали поради факта, че отивам в Пловдив тайно от нашите или поради факта, че ще трябва да седя три часа сама?
Сядам на пейката.Какво да се прави.

19.40
Минаха едни яки руснаци с фотоапарати.
Наблюдавам хората, които минават край мен.

20.10
Все още наблюдавам хората.

20.50
преместих се от едната пейка на другата.Най-сетне захладня.
Някакви цигани се приближиха до мене.Казаха, че съм много хубава и не повярваха, че съм на 16.
Започнаха да настояват да ме черпят със сладолед.

21.00
Искат да ме черпят натурален сок.Не знам как да се отърва от тях.Оказа се, че единият е от моя квартал.
SHOOT ME!

21.30
Махнаха се!

22.20
Цецо дойде! Най-сетне!

00.00
Във влака сме.Дремем.Май не можем да заспим, така че Пуфето ще пусне музика.

05.30
Здравей, Пловдив!
Пловдивчани не знаят, че ще идвам...май ще стреснем някои хора.Отиваме у Ру.
*doorbell*
Ру застава на вратата и казва-А!!
Видът му е рошав и як.Гледа към мене и май иска да седне.Изненада, Ру!

09.00
Слизаме от рейса за Поповица.
Отиваме на работното място на Ваньо.сърцето ми си прави лоши номера и бие ужасно бързо.Не мога да се успокоя.
Питат ме, защо не се усмихвам.
Идиоти.
Ру и Дидо си включват камерите, за да снимат как му се"мятам на врата". Идиоти.
Не му се метнах на врата.Просто го прегърнах, когато го видях.Той също ме прегърна, само че попита-Какво става тук, по дяволите?
После се потопи в басейна и каза, че ще припадне.
Аз също, впрочем.

14.00
Оставиха ни сами край басейна.Говорихме си за какво ли не.Обичам го.
Запознах се и с баща му..целият е в татуировки и има дълга коса.Изглежда страхотен непукист.

18.00
Тръгваме към Асеновата крепост в Асеновград.
Този град е пълен с булчински рокли..нагледах се за цял живот.

21.00
Лежим в тъмното горе, на хълма.На една пейка.Аз съм се облегнала върху него.Много е удобно.

02.00
Май ще си лягаме.Отиваме в палатката, той пуска Уайтснейк и скоро заспиваме.

4.30
Не искам да си тръгвам..

Saturday, July 26, 13.30
Във Варна сме.Аз и Цецо.Чак не мога да го повярвам.Все още се чувствам прекрасно.Но скоро всичко ще ми липсва.."

-написано на 27 юли, 2009 година, точно в 11 часа и 6 минути.
Исках да го имам и тук.
Днес е 18 август и осъзнавам, че не мога да повярвам, че минало толкова време.
Три седмици.
Аз ги преживях във някакво...очакване..изобщо не гледах как минават дните.
И за тези три седмици този ШИБАН ПЛОВДИВ вече ми липсва.Нищо, че не видях почти нищо от града.Липсата си е липса.



Липсва ми гарата, изнервеното очакване.
Липсват ми влаковете.
И изоставените вагони.
Релсите, на които искам да се снимам.



И всичко, което ме кара да се чувствам толкова сама в момента, въпреки че не съм сама.Не съм.






липсвами.