Много е странно когато съм щастлива до откаченост.
В еуфория, най-точно.
Искам да се заснема отстрани.
Странно е, как не мога да спра да се смея.
Странно е, как спомените се размазват..и остава само увереността, че съм била
ужасно-непоносимо-отвратително-невероятно щастлива.
Само това.
Спомените са..като прочетени редове от книга.Сякаш не са мои.
Толкова е невероятно това състояние.
Искам отново.И отново.И още, и още..
Няма коментари:
Публикуване на коментар