Защо не ме изчака
до ъгъла, във мрака,
а ме остави крачките си
да броя сама?
Защо не ме пресрещна
случайно уж-човешко е.
Защо не искаш пътя
по който аз вървя?
Защо не знаеш розите
цъфтящи след докосване?
Защо, не ме ли искаш?
Защо не ме допря?
сряда, 19 август 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар