Nip-tuck

Не е самота, както си мислят.
не е и точно тъга.
А просто нужда да имаш нещо, и необходимостта да ти е отрязан достъпът.
нищо повече.

through the snow I can melt the sunrise

Aspiration

Пак твърде много изчерпване.
изсмукване
на искането, на нуждата
Но този път, МНОГО неща за запълване.
този път
не се чувствам разполовена.

:)

Beyond the pain

I know, there is a God above,
but all I ever learned from love
was how to shoot somebody,
who outdrew ya...
And it`s not a cry that you hear at night,
it`s NOT somebody who seen the light,
it`s cold..and it`s a BROKEN hallelujah..

hallelujah..

I am Heartbeating

Зашеметява се.
Почти те събаря.
Толкова е красиво.
Толкова твърде хубаво, за да се повтаря.
Толкова цветно, че
зрението ти изгаря.
Толкова галещо душата,
толкова изтръпващо в ръцете.
Не помниш думите-
само бързането на сърцето.
Ударите на кръвта
докато времето е толкова бавно.
Устни във устни,
като смесването на деня с нощта.
Една нощ.
Само споменът зашеметява.
Завинаги твоя нощ.

Smells like...

Хей, мирише на цигари-
отворете небето и проветрете света.
Направете се на тарикати,
изхвърлете лошото през някоя врата.

Сигурно е много лесно
да забравите за тъмната страна.

А цигареният дим ме задушава
и няма кошче за реалността.

Smells like teen disease.

Алеята на крачките

Защо не ме изчака
до ъгъла, във мрака,
а ме остави крачките си
да броя сама?

Защо не ме пресрещна
случайно уж-човешко е.
Защо не искаш пътя
по който аз вървя?

Защо не знаеш розите
цъфтящи след докосване?
Защо, не ме ли искаш?
Защо не ме допря?

Експеримент номер 1 : "Кажи ми нещо"

Това е първият проект от евентуална редица подобни проекти на моята глупост.
А може и да се окаже, че е страшно проницателен и ставам за психолог, ха!

Така, избрах си няколко познати, доста различни по характер и им казах едно и също глупаво нещо"Кажи ми нещо".

Резултати:

Име:Павлина
Години:15
Данни:ужасно добър човек, искрен, обича да снима, винаги ми казва, когато и се пикае и дори се е справяла с въпросната дейност за 59 секунди

[12:59:54] Jade the Scream[СБД]: 8-| драсти
[12:59:59] Jade the Scream[СБД]: кажи ми нещо
[13:01:48] Pavlina =) [puffyness]: добре
[13:01:50] Pavlina =) [puffyness]: значи
[13:01:53] Pavlina =) [puffyness]: лимоново дърво
[13:01:56] Pavlina =) [puffyness]: как ти звучи
[13:01:57] Pavlina =) [puffyness]: (think)

Извод: някой(Пав) иска да го черпя лимонада.

Име:Ива
Години:14
Данни:приятно същество, не се притеснява от цинизми, носи на шега, има страхотна рошава коса и изглежда, че мрази еднообразието

[13:23:17] Jade the Scream[СБД]: драсти
[13:23:19] Jade the Scream[СБД]: кажи ми нещо
[13:23:20] Jade the Scream[СБД]: :Д:Д
[13:24:52] Zupaman: вчера ме храниха
[13:24:53] Zupaman: ;д
[13:24:58] Zupaman: като хамстер

Извод: Ивка е била хамстер в предишния си живот.


Име:Ели
Години:16
Данни:същество със специфично чувство за хумор, умение да предава детайлите интересно и вкус към коси и музика

[13:23:44] Jade the Scream[СБД]: (mm) елйи
[13:23:47] Jade the Scream[СБД]: кажи ми нещо :Д
[13:24:11] Temples Of Death: диария

Извод: ...

Експериментът ми обира точките, нали.

Trash me

Ще легна за малко на релсите ти.
Мини през мене-няма да пищя.
Не и от болка.
Не и от нежелание.
Извратено е да искам да съм кошче,
но ти си боклук,
саркастичен, егоистичен ,
когато ми потрябваш- не си тук.
При тебе и доброто е лошо
и ставаш само за едно
-обичане.

Hey!

Hey, there, Delilah, what it`s like in New York sity?
I`m a thousand miles away,
but, girl
tonight you look so pretty..

Step by step

August 19
10.29 a.m.

Нека го оформя като дневник.Така ще ми е далеч по-лесно, ще вървя стъпало подир стъпало, леко, подредено. Може би ще разбера за какво си мисля.Може би.

Сутрин.Станах преди час.Обикновено когато стана разбирам дали ще имам настроение, или не.
Днес ще имам.
Снощи беше хубаво..
без мръсни изводи.Самата вечер.Разговорът с някои хора.Не че имам нещо против да кажа поименно с кои хора, но
кой знае защо
изпитвам нуждата да ги наричам"някои хора".

Разглеждам стари снимки.Често го правя.
И си тегля снимки със сцени от филми.Прекрасни са.Запечатани моменти, които ти носят толкова късчета емоции, защото знаеш за какво става въпрос..
За някого ще е просто картинка
За друг ще е носталгия.
Всеки сам решава какво да види.
И това е личностен избор, нали?




Листовете хартия са идеални за пазене на спомени.Обичам хартията.Скицници, тетрадки с твърди корици, тефтерчета.









Идята дойде току що.Хрумвала ми е и преди, но все я забравям.Трябва да си купя една огромна тетрадка.
И хубав химикал.
Ще ги давам на хората, коит обичам, да ми напишат нещо"за спомен".
Но не нещо късичко , не откъс от песен.
Нещо тяхно, което никога не са ми казвали..не тайна, а просто нещо, което не са знаели как да изкажат.
Може да е дълго и два листа.Колкото поискат.Аз ще се радвам.

А сега, дано денят наистина да е добър.

Green

Око.Отворено под пръстите ми.
Разцъфнала в зелен нюанс душа.
Разгърната, разгърдена, безсрамна
като дете, не познаващо лъжа.

Аз искам блясъка ти.
Зелените прозорци на очите ти-,
да скоча в тях, да плувам във душата ти,
да опетня невинноста ти със следите си.

Да разбера дали са истински
мечтите, обещани в погледа ти.
Да вкуся от зелената невинност
на някой вярващ в думата"любов".

Така че не, не спирай пръстите ми
с които галя нежните ти слепоочия.
Със тях ще меря дълбините
на непорочността ти.Да започваме.

Gone

I`m light

light

empty

invisible

untouchable
cold
cold is so soft
soft

soft and light
light
light
almost gone.

like soap bubble in the sky.
sky

sky is so high, high
higher
higher

almost there.
almost gone.

Не е изход, а задънена улица

Не можело да се пристрастиш към тревата..искали само да опитат...глупости отвсякъде.
Ако не искаш да се пристрастиш-няма да опитваш, ако искаш- значи държиш да си зависим от нещо, именно от нещо, като кученце на каишка.
А каишката е вързана за спринцовка.Или хапче.Може да е просто цигара.
Но защо?

Малко воля, колкото да не опитваш.
Или- повече, колкото да се откажеш.

Reload

Тези малки празнини, които трябва да бъдат запълнени.
И които стават по-големи от тебе.




beyond the borders.

Need to be fullfill

It`s your God`s forsaken right to be loved, loved, loved, loved
loved.

Липса

"Monday, July 27, 10.48 a.m.
Все още съм щастлива, ужасно щастлива.Отдавна не е било така.
А...изпуснах нещо.
*връща лентата три дена назад*

Friday, July 24, 19.00. p.m.
На гарата съм.
Всички от форума се прибраха по-рано днес и няма какво да правя до десет и половина..
Ужасно съм изнервена.
Дали поради факта, че отивам в Пловдив тайно от нашите или поради факта, че ще трябва да седя три часа сама?
Сядам на пейката.Какво да се прави.

19.40
Минаха едни яки руснаци с фотоапарати.
Наблюдавам хората, които минават край мен.

20.10
Все още наблюдавам хората.

20.50
преместих се от едната пейка на другата.Най-сетне захладня.
Някакви цигани се приближиха до мене.Казаха, че съм много хубава и не повярваха, че съм на 16.
Започнаха да настояват да ме черпят със сладолед.

21.00
Искат да ме черпят натурален сок.Не знам как да се отърва от тях.Оказа се, че единият е от моя квартал.
SHOOT ME!

21.30
Махнаха се!

22.20
Цецо дойде! Най-сетне!

00.00
Във влака сме.Дремем.Май не можем да заспим, така че Пуфето ще пусне музика.

05.30
Здравей, Пловдив!
Пловдивчани не знаят, че ще идвам...май ще стреснем някои хора.Отиваме у Ру.
*doorbell*
Ру застава на вратата и казва-А!!
Видът му е рошав и як.Гледа към мене и май иска да седне.Изненада, Ру!

09.00
Слизаме от рейса за Поповица.
Отиваме на работното място на Ваньо.сърцето ми си прави лоши номера и бие ужасно бързо.Не мога да се успокоя.
Питат ме, защо не се усмихвам.
Идиоти.
Ру и Дидо си включват камерите, за да снимат как му се"мятам на врата". Идиоти.
Не му се метнах на врата.Просто го прегърнах, когато го видях.Той също ме прегърна, само че попита-Какво става тук, по дяволите?
После се потопи в басейна и каза, че ще припадне.
Аз също, впрочем.

14.00
Оставиха ни сами край басейна.Говорихме си за какво ли не.Обичам го.
Запознах се и с баща му..целият е в татуировки и има дълга коса.Изглежда страхотен непукист.

18.00
Тръгваме към Асеновата крепост в Асеновград.
Този град е пълен с булчински рокли..нагледах се за цял живот.

21.00
Лежим в тъмното горе, на хълма.На една пейка.Аз съм се облегнала върху него.Много е удобно.

02.00
Май ще си лягаме.Отиваме в палатката, той пуска Уайтснейк и скоро заспиваме.

4.30
Не искам да си тръгвам..

Saturday, July 26, 13.30
Във Варна сме.Аз и Цецо.Чак не мога да го повярвам.Все още се чувствам прекрасно.Но скоро всичко ще ми липсва.."

-написано на 27 юли, 2009 година, точно в 11 часа и 6 минути.
Исках да го имам и тук.
Днес е 18 август и осъзнавам, че не мога да повярвам, че минало толкова време.
Три седмици.
Аз ги преживях във някакво...очакване..изобщо не гледах как минават дните.
И за тези три седмици този ШИБАН ПЛОВДИВ вече ми липсва.Нищо, че не видях почти нищо от града.Липсата си е липса.



Липсва ми гарата, изнервеното очакване.
Липсват ми влаковете.
И изоставените вагони.
Релсите, на които искам да се снимам.



И всичко, което ме кара да се чувствам толкова сама в момента, въпреки че не съм сама.Не съм.






липсвами.

Някъде, високо..

Много е странно когато съм щастлива до откаченост.
В еуфория, най-точно.
Искам да се заснема отстрани.
Странно е, как не мога да спра да се смея.
Странно е, как спомените се размазват..и остава само увереността, че съм била
ужасно-непоносимо-отвратително-невероятно щастлива.
Само това.
Спомените са..като прочетени редове от книга.Сякаш не са мои.

Толкова е невероятно това състояние.


Искам отново.И отново.И още, и още..

Memento

"reminds me of childhood memories.."

"All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you being here.."

Тъжно е, че е отминало.
Хубаво е, че е било.

Lonely chord

Why the fuck don`t you go this fucking way and leave me, the fuck, to follow my OWN fucking way, no matter if it is fucking wrong??
I`m deal with it, to be the Fuckingwrong.

I`m deal with me.
It`s your fucking problem if you fucking can`t.
:)

Търсачите на Рая

Рядко мисля за Рая.Не съм религиозна.Но името е красиво и допускам, че няма нищо лошо в това, да наречеш абсолютното щастие"рай".
И ето какво мисля за рая

-той е труден за достигане, но може да се достигне неведнъж
-той е и сладък, и мъчен за преглъщане, защото знаеш, че ще го изгубиш.
-той може да се намери в нечии прегръдки
-за хората с извратено съзнание раят може да се намери в насилието над някого
-за други има помощни стълбички до рая.алкохол.дрога.смесване..
-всеки е самотен в търсенето на личния си рай.Когато види друг човек по своя път, трябва да се вкопчи в него.
И евентуално да спре да търси.

Раят е за всеки , който търси.

Blank

Новите неща са свързани със очакванията за нещо по-добро.Винаги е така.
Вземаш си нещо ново, защото старото не върши работа.
Може би нямам право да очаквам новият ден да е ПО хубав?
Или новата книга да е ПО интересна?
Пристрастена съм към старото, това е.
Стари снимки, стари тетрадки, писма, играчки..забравени неща..
Докарвам се до душевен оргазъм, ровейки се в тях.
Пожълтели снимки съм гледала с часове.
Не всичко старо е грозно. за мене е много по-красиво.